ОПИТ ЗА БЯЛ СТИХ
Момичето изпадна в меланхолия.
На всичките си кукли порцеланови
в шкафа, подредени зад стъклото,
тя главите завъртя с ръка,
да гледат тъжно към
покривката под тях.
Усмихна се, запали си цигара.
Понякога е весела.
Тогава куклите и гледат горди
през стъклото към тавана,
а тя лежи и пуши в розов блян.
Когато тя заспива, куклите се будят
и поглеждат към съня и през стъклото.
Усмихват се, главите си извиват
и всяка си приема свойто настроение.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados
интересен си 
