Feb 13, 2007, 3:05 PM

ОПИТ ЗА БЯЛ СТИХ 

  Poetry
2113 0 5

Момичето изпадна в меланхолия.
На всичките си кукли порцеланови
в шкафа, подредени  зад стъклото,
тя главите завъртя с ръка,
да гледат тъжно към
покривката под тях.
Усмихна се, запали си цигара.

Понякога е весела.
Тогава куклите и гледат горди
през стъклото към тавана,
а тя лежи и пуши в розов блян.

Когато тя заспива, куклите се будят
и поглеждат към съня и през стъклото.
Усмихват се, главите си извиват
и всяка си приема свойто настроение.
 

© Йордан Серафимов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??