23 mar 2008, 21:26

Опит за летене

  Poesía » Otra
931 0 3

Бе свикнал да си ходи по земята,

но веднъж към слънцето погледна.

Неистово го завладя мечтата

до неговата светлина да стигне.

 

Дълги свои дни, безсънни нощи

на красивата мечта той посвети.

С труд крила от восък си направи,

неразбрал, че слънцето ще ги стопи.

 

Успя като Икар да се издигне,

ала летенето му беше кратко.

С приземяване завърши в пепелта.

Добре, че здрава бе главата му.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В това много романтично стихотворение лирическият герой, който само за заблуждение не е в женски род, вече почти напълно се припокрива с авторката
    Поздрави на всички!
  • Струва си човек да опита!В случая особено се за радвах на дебелата му глава...
  • Е, поне надеждата го е крепяла...
    Нищо, другия път ще знае!
    Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....