Бе свикнал да си ходи по земята,
но веднъж към слънцето погледна.
Неистово го завладя мечтата
до неговата светлина да стигне.
Дълги свои дни, безсънни нощи
на красивата мечта той посвети.
С труд крила от восък си направи,
неразбрал, че слънцето ще ги стопи.
Успя като Икар да се издигне,
ала летенето му беше кратко.
С приземяване завърши в пепелта.
Добре, че здрава бе главата му.
© Елена Всички права запазени
Поздрави на всички!