23.03.2008 г., 21:26 ч.

Опит за летене 

  Поезия » Друга
671 0 3

Бе свикнал да си ходи по земята,

но веднъж към слънцето погледна.

Неистово го завладя мечтата

до неговата светлина да стигне.

 

Дълги свои дни, безсънни нощи

на красивата мечта той посвети.

С труд крила от восък си направи,

неразбрал, че слънцето ще ги стопи.

 

Успя като Икар да се издигне,

ала летенето му беше кратко.

С приземяване завърши в пепелта.

Добре, че здрава бе главата му.

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В това много романтично стихотворение лирическият герой, който само за заблуждение не е в женски род, вече почти напълно се припокрива с авторката
    Поздрави на всички!
  • Струва си човек да опита!В случая особено се за радвах на дебелата му глава...
  • Е, поне надеждата го е крепяла...
    Нищо, другия път ще знае!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??