23.03.2008 г., 21:26

Опит за летене

928 0 3

Бе свикнал да си ходи по земята,

но веднъж към слънцето погледна.

Неистово го завладя мечтата

до неговата светлина да стигне.

 

Дълги свои дни, безсънни нощи

на красивата мечта той посвети.

С труд крила от восък си направи,

неразбрал, че слънцето ще ги стопи.

 

Успя като Икар да се издигне,

ала летенето му беше кратко.

С приземяване завърши в пепелта.

Добре, че здрава бе главата му.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В това много романтично стихотворение лирическият герой, който само за заблуждение не е в женски род, вече почти напълно се припокрива с авторката
    Поздрави на всички!
  • Струва си човек да опита!В случая особено се за радвах на дебелата му глава...
  • Е, поне надеждата го е крепяла...
    Нищо, другия път ще знае!
    Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....