23 мар. 2008 г., 21:26

Опит за летене

936 0 3

Бе свикнал да си ходи по земята,

но веднъж към слънцето погледна.

Неистово го завладя мечтата

до неговата светлина да стигне.

 

Дълги свои дни, безсънни нощи

на красивата мечта той посвети.

С труд крила от восък си направи,

неразбрал, че слънцето ще ги стопи.

 

Успя като Икар да се издигне,

ала летенето му беше кратко.

С приземяване завърши в пепелта.

Добре, че здрава бе главата му.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В това много романтично стихотворение лирическият герой, който само за заблуждение не е в женски род, вече почти напълно се припокрива с авторката
    Поздрави на всички!
  • Струва си човек да опита!В случая особено се за радвах на дебелата му глава...
  • Е, поне надеждата го е крепяла...
    Нищо, другия път ще знае!
    Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...