Бе свикнал да си ходи по земята,
но веднъж към слънцето погледна.
Неистово го завладя мечтата
до неговата светлина да стигне.
Дълги свои дни, безсънни нощи
на красивата мечта той посвети.
С труд крила от восък си направи,
неразбрал, че слънцето ще ги стопи.
Успя като Икар да се издигне,
ала летенето му беше кратко.
С приземяване завърши в пепелта.
Добре, че здрава бе главата му.
© Елена All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
