24 oct 2008, 2:31

Опит за любов

1.5K 0 9









с лек пукот
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините
несгрят от стенещата пред камината
безмълвна топка плът

свещи с ореоли бледи
като светици от иконостаса
назидателно броят
кога от топката ще се изправят неми
две вкочанясали тела
от вкопчена сърдечна плът

замъкът прашасал сви гримаса
неуспешни опити го караха да кашля
въгленчетата във огъня
се втурнаха във пламъци
раздухани от замъка
ветровито и болнаво

свидетел на изчезнало мълчание
без нужда спряла тишина
по навик ласка пресметлива
забулена в отровнообвинителна тъга

екстаз перфектен
задоволство едновременно
физически герои... но дали...
от неизказани неща
в словесна бременност
като статуи
но недовършени
с корони временни
тях героично ги боли

сенките размърдаха стените
две тела издигнаха се
в живи силуети
оставяйки си немощни  душите
мъртви да се гърчат
и да страдат







ЧАР,   утре

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...