Опит за любов
с лек пукот
се завихря недоверието
от небето паяжините висят
уютът си излита
от предверието и комините
несгрят от стенещата пред камината
безмълвна топка плът
свещи с ореоли бледи
като светици от иконостаса
назидателно броят
кога от топката ще се изправят неми
две вкочанясали тела
от вкопчена сърдечна плът
замъкът прашасал сви гримаса
неуспешни опити го караха да кашля
въгленчетата във огъня
се втурнаха във пламъци
раздухани от замъка
ветровито и болнаво
свидетел на изчезнало мълчание
без нужда спряла тишина
по навик ласка пресметлива
забулена в отровнообвинителна тъга
екстаз перфектен
задоволство едновременно
физически герои... но дали...
от неизказани неща
в словесна бременност
като статуи
но недовършени
с корони временни
тях героично ги боли
сенките размърдаха стените
две тела издигнаха се
в живи силуети
оставяйки си немощни душите
мъртви да се гърчат
и да страдат
ЧАР, утре
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
