7 mar 2008, 18:11

Опит за обесване

  Poesía
952 0 0

Не ме бесете на въжетата си,
моето ми е достатъчно.
Аз съм истинска,а вий
бъдете тези,
дето са различни от еднаквост.
Пътят ми не разчертавайте със болка.
Аз ходя по небето с вятъра.
А вие ще сте ниско, долу,
където птиците се давят в отчаяние.
Светът ми не подреждайте!
Ненужно е!
Пъзелът отдавна е сглобен.
Вие сте излишните парчета.
На местата ви написах: ''НЕ!''

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...