7 mar 2008, 18:11

Опит за обесване

  Poesía
951 0 0

Не ме бесете на въжетата си,
моето ми е достатъчно.
Аз съм истинска,а вий
бъдете тези,
дето са различни от еднаквост.
Пътят ми не разчертавайте със болка.
Аз ходя по небето с вятъра.
А вие ще сте ниско, долу,
където птиците се давят в отчаяние.
Светът ми не подреждайте!
Ненужно е!
Пъзелът отдавна е сглобен.
Вие сте излишните парчета.
На местата ви написах: ''НЕ!''

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...