7.03.2008 г., 18:11

Опит за обесване

943 0 0

Не ме бесете на въжетата си,
моето ми е достатъчно.
Аз съм истинска,а вий
бъдете тези,
дето са различни от еднаквост.
Пътят ми не разчертавайте със болка.
Аз ходя по небето с вятъра.
А вие ще сте ниско, долу,
където птиците се давят в отчаяние.
Светът ми не подреждайте!
Ненужно е!
Пъзелът отдавна е сглобен.
Вие сте излишните парчета.
На местата ви написах: ''НЕ!''

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...