Mar 7, 2008, 6:11 PM

Опит за обесване

  Poetry
944 0 0

Не ме бесете на въжетата си,
моето ми е достатъчно.
Аз съм истинска,а вий
бъдете тези,
дето са различни от еднаквост.
Пътят ми не разчертавайте със болка.
Аз ходя по небето с вятъра.
А вие ще сте ниско, долу,
където птиците се давят в отчаяние.
Светът ми не подреждайте!
Ненужно е!
Пъзелът отдавна е сглобен.
Вие сте излишните парчета.
На местата ви написах: ''НЕ!''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...