3 feb 2016, 7:54

Опит за портрет

  Poesía
670 0 0

на Валери Станков

 

Ах, Валери, ах, Валери,

Варненец, в червата цял,

надали ще се намери

друг чешит, себераздал,

 

всеки ден да сюрпризира

в стих и проза, не един,

да настройва свойта лира

от морето с поглед син

 

и в картини да описва

ежедневните неща,

но така, че да не липсва

и една дори черта

 

на живота многолик и,

със усмивка на уста,

с Дон Кихотовските пики

приковал си пошлостта.

 

А с високото си чело

на премъдрата глава,

си ревнивецът Отело –

плагиатите – в тава!

 

Тях в разпалената печка

готвиш се да опечеш

и по лунната пътечка

във морето да навреш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...