3 feb 2016, 7:54

Опит за портрет

  Poesía
674 0 0

на Валери Станков

 

Ах, Валери, ах, Валери,

Варненец, в червата цял,

надали ще се намери

друг чешит, себераздал,

 

всеки ден да сюрпризира

в стих и проза, не един,

да настройва свойта лира

от морето с поглед син

 

и в картини да описва

ежедневните неща,

но така, че да не липсва

и една дори черта

 

на живота многолик и,

със усмивка на уста,

с Дон Кихотовските пики

приковал си пошлостта.

 

А с високото си чело

на премъдрата глава,

си ревнивецът Отело –

плагиатите – в тава!

 

Тях в разпалената печка

готвиш се да опечеш

и по лунната пътечка

във морето да навреш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...