3 февр. 2016 г., 07:54

Опит за портрет

671 0 0

на Валери Станков

 

Ах, Валери, ах, Валери,

Варненец, в червата цял,

надали ще се намери

друг чешит, себераздал,

 

всеки ден да сюрпризира

в стих и проза, не един,

да настройва свойта лира

от морето с поглед син

 

и в картини да описва

ежедневните неща,

но така, че да не липсва

и една дори черта

 

на живота многолик и,

със усмивка на уста,

с Дон Кихотовските пики

приковал си пошлостта.

 

А с високото си чело

на премъдрата глава,

си ревнивецът Отело –

плагиатите – в тава!

 

Тях в разпалената печка

готвиш се да опечеш

и по лунната пътечка

във морето да навреш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...