на Валери Станков
Ах, Валери, ах, Валери,
Варненец, в червата цял,
надали ще се намери
друг чешит, себераздал,
всеки ден да сюрпризира
в стих и проза, не един,
да настройва свойта лира
от морето с поглед син
и в картини да описва
ежедневните неща,
но така, че да не липсва
и една дори черта
на живота многолик и,
със усмивка на уста,
с Дон Кихотовските пики
приковал си пошлостта.
А с високото си чело
на премъдрата глава,
си ревнивецът Отело –
плагиатите – в тава!
Тях в разпалената печка
готвиш се да опечеш
и по лунната пътечка
във морето да навреш!
© Иван Христов All rights reserved.