на Валери Станков

Ах, Валери, ах, Валери,

Варненец, в червата цял,

надали ще се намери

друг чешит, себераздал,

всеки ден да сюрпризира

в стих и проза, не един,

да настройва свойта лира

от морето с поглед син

и в картини да описва

ежедневните неща,

но така, че да не липсва

и една дори черта

на живота многолик и,

със усмивка на уста,

с Дон Кихотовските пики

приковал си пошлостта.

А с високото си чело

на премъдрата глава,

си ревнивецът Отело –

плагиатите – в тава!

Тях в разпалената печка

готвиш се да опечеш

и по лунната пътечка

във морето да навреш!