Бях на границата,
бях в трънаците,
навсякъде където исках бях.
Не поглеждах стрелките,
нито пък знаците,
не ми пукаше даже за тях.
Бях безразсъдната,
бях лудетина,
бях като пожара в степта.,
но носех сърцето си
смело в ръцете си,
като факел носех
свойта съдба.
Сега съм спокойната -
по пътя си крачеща,
но винаги имам крила.
Нося сърцето си
кротко във шепите,
нося и стомна с вода.
Оставям следите си -
това са ми знаците
като път сред гъста гора.
Разпервам крилата си,
ето затичвам се
и миг след това
вече летя...