Dec 26, 2019, 8:16 AM

Опит за равносметка

  Poetry » Other
1.1K 1 0

 

Бях на границата,
бях в трънаците,
навсякъде където исках бях.
Не поглеждах стрелките,
нито пък знаците,
не ми пукаше даже за тях.
Бях безразсъдната,
бях лудетина,
бях като пожара в степта.,
но носех сърцето си
смело в ръцете си,
като факел носех
свойта съдба.
Сега съм спокойната -
по пътя си крачеща,
но винаги имам крила.
Нося сърцето си
кротко във шепите,
нося и стомна с вода.
Оставям следите си -
това са ми знаците
като път сред гъста гора.
Разпервам крилата си,
ето затичвам се
и миг след това
вече летя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...