18 jul 2015, 13:29

Опит за разсъждение

Poesía » Filosófica

539 0 3

„поèт“

е минало страдателно причастие
от мъжки род
единствено число
на нашия глагол
„поемам“

сѝреч

небесата - насърчѝтели
са някого поèли под крилете си
и покровителстват
и благославят го
за да извайва
прелести небесни
по
Земята

а чрез нея -
и
към
необята -

без значение

далѝ
„поèт“-ият

ЧРЕЗ СЛÒВО

изявява се

илѝ творѝ
в която и да è
вселèнно-мироздàнна област

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Valens (Валентина Лозова)

Интересен поглед!

2016-02-18T18:58:01+02:00
rhymefan (Стоян Минев)

Благодаря, Andromaha (Белла) ,eliboto (Лейди Фокс),
m-nar (Мая ), vega666 (Младен Мисана), comeon (Септември ),
limeruna(Йоана)!

И по повод подканянето на m-nar (Мая)-
„... сега дай за "поетеса" и сегашно деятелно. ...“ :

Производно на „поет“,
езиково погледнато,
е
„поетеса“!

Тях небето ги -
да вършат безобрàзно много добринѝ -
калеса!
!

2015-07-19T06:34:33+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Наистина нестандартно разсъждение. Всеки би се замислил, провокиран от поетичния ти текст, Стояне! А това е главното. Харесах!

2015-07-18T18:22:59+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0