„поèт“
е минало страдателно причастие
от мъжки род
единствено число
на нашия глагол
„поемам“
сѝреч
небесата - насърчѝтели
са някого поèли под крилете си
и покровителстват
и благославят го
за да извайва
прелести небесни
по
Земята
а чрез нея -
и
към
необята -
без значение
далѝ
„поèт“-ият
ЧРЕЗ СЛÒВО
изявява се
илѝ творѝ
в която и да è
вселèнно-мироздàнна област
© Стоян Минев All rights reserved.
...“ :
!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
