18.07.2015 г., 13:29

Опит за разсъждение

536 0 3

„поèт“

е минало страдателно причастие
от мъжки род
единствено число
на нашия глагол
„поемам“

 

сѝреч

 

небесата - насърчѝтели
са някого поèли под крилете си
и покровителстват
и благославят го
за да извайва
прелести небесни
по
Земята

 

а чрез нея -
и
към
необята -

 

без значение

 

далѝ
„поèт“-ият

ЧРЕЗ СЛÒВО

изявява се

 

илѝ творѝ
в която и да è
вселèнно-мироздàнна област

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересен поглед!
  • Благодаря, Andromaha (Белла) ,eliboto (Лейди Фокс),
    m-nar (Мая ), vega666 (Младен Мисана), comeon (Септември ),
    limeruna(Йоана)!

    И по повод подканянето на m-nar (Мая)-
    „... сега дай за "поетеса" и сегашно деятелно. ...“ :

    Производно на „поет“,
    езиково погледнато,
    е
    „поетеса“!

    Тях небето ги -
    да вършат безобрàзно много добринѝ -
    калеса!
    !
  • Наистина нестандартно разсъждение. Всеки би се замислил, провокиран от поетичния ти текст, Стояне! А това е главното. Харесах!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...