Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам
и ритмично подреждам ги в стихове.
Но не всички оставям, не всички!
А с които през сълзи усмихвам се.
И въженце за стълба изплитам.
После бавно по нея се качвам…
Към поредния връх...И излитане!
Е, навярно отново ще плача… ...