15.09.2019 г., 7:55 ч.
Опит за сравнение
Аз не съм по-различна от вас.
Може би - малко по-наранима.
Издържлива?...О, не! Затова
упоявам си болката с рими.
На парченца слова я насичам
и ритмично подреждам ги в стихове.
Но не всички оставям, не всички!
А с които през сълзи усмихвам се.
И въженце за стълба изплитам.
После бавно по нея се качвам…
Към поредния връх...И излитане!
Е, навярно отново ще плача…
Та нима съм от вас по-различна?
Само… плаши ме повече здрачът…
Албена Димитрова
15.8.2019.
София.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така е, Ивелинче! Благодаря, че се отби! Всичко най-добро ти пожелавам!
-
Автентично! Но има отговор - здрачът е победен от Светлината, нали така
-
Благодаря ви, приятели! Всичко най-добро ви желая!
-
Силно въздействащи мисли и думи! Моите почитания, Албена!
-
Прекрасен стих !
-
Опитах се, Гавраиле! Благодаря ти! Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
-
Всички се мъчим да стигнем върха.като Сизиф.Който стигне върха е достоен за излитане.Много философия си кодирала в този стих.
Поздравление! -
Благодаря ви, приятели! Бъдете здрави, щастливи и вдъхновени!
-
Много искрено, Албенче! Поздравления, много ми хареса!
-
Чудесен стих, звучащ като съкровена изповед!...
Поздрави, Албена!... -
След здрача идва светлина!
Поздравления, Албена! -
Хубаво е
-
Здрачът е върховното изпитание за душата! Наистина се различаваме единствено по степента си на страх пред него. Много точен финал. Поздравявам те, Бени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
