25 nov 2008, 9:11

Опит за зелено

  Poesía » Otra
1.2K 0 19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.

Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.

Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.

Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ружа Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зимата надалече избяга,
    слънчице над градчето,
    хамелеонът във мен се протяга,
    за да се радва детето!
    Поздрави! И много усмивки!
  • "и спомен за далечна топлина
    пред чаша хладно вино с дъх на зима..."
  • Жестоко пишеш, Руже!
  • Продупчени за стръкчета трева
    паветата засмукват булеварда

    Впечатляваща образност!
    Браво, Руже!
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.


    !!!*

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...