Nov 25, 2008, 9:11 AM
Опит за зелено
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.
Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.
Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.
Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.
Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.
Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...
© Ружа Матеева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"и спомен за далечна топлина
пред чаша хладно вино с дъх на зима..." -
Жестоко пишеш, Руже!
-
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда
Впечатляваща образност!
Браво, Руже! -
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.
!!!* -
Гайдаря,който свири на ъгъла
всъщност го няма там.
По стълбата на звуците,
по покривите после
и по въжето на копнежа,
кой знае пак къде е слязъл.
Където и да е...
Той винаги от тротоара тръгва
и винаги,когато до сърцето
притисне гайдата
и от дъха си,и предава дух.
И щом изплаче-прави първа крачка...
Една тревица може да го спре.
Зелени са очите му.
Зелено-никъде...
Прегръдка от Враната! -
От тази софийска действителност и на мен ми се повдига понякога! Тук усетих твоята картинно-образна поезия в най-висша форма. И...с надеждата догодина да имаме повече опити за летене! Поздрави, Ружа!
-
Мога само да се радвам, че моят град не ме вдъхновява по този начин.
Макар че стихът е невероятен, както винаги. -
удоволствие си ми
чета те,чета те ... -
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.
Поздравления! -
Дишащ стих.
Много! -
зеленото е благодатен цвят
Поздрави за стиха -
Без думи!
-
благодаря ти! - достави ми невероятна естетическа наслада!!
-
тъжна ли си...мила Ружа...
знаеш ли как ме развълнува...прекрасния ти тъжен стих...
нищо че опит за зелено...с обич... -
аз съм ти фен!
-
"Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне."
"... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено..."
Какъв ти опит... зеленее, та се къса... Браво!
-
Рядко срещана образност! Така се радвам на поезията ти!
А като знам какво е в София, се отвращавам!
Да не се заричам, но не знам причина, която да е в състояние да ме накара да живея там! Поздрави! -
"Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне."
Радвам се на поезията, която чета днес!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
слънчице над градчето,
хамелеонът във мен се протяга,
за да се радва детето!
Поздрави! И много усмивки!