Nov 25, 2008, 9:11 AM

Опит за зелено

  Poetry » Other
1.1K 0 19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.

Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.

Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.

Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружа Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зимата надалече избяга,
    слънчице над градчето,
    хамелеонът във мен се протяга,
    за да се радва детето!
    Поздрави! И много усмивки!
  • "и спомен за далечна топлина
    пред чаша хладно вино с дъх на зима..."
  • Жестоко пишеш, Руже!
  • Продупчени за стръкчета трева
    паветата засмукват булеварда

    Впечатляваща образност!
    Браво, Руже!
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.


    !!!*

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...