25.11.2008 г., 9:11

Опит за зелено

1.1K 0 19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.

Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.

Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.

Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зимата надалече избяга,
    слънчице над градчето,
    хамелеонът във мен се протяга,
    за да се радва детето!
    Поздрави! И много усмивки!
  • "и спомен за далечна топлина
    пред чаша хладно вино с дъх на зима..."
  • Жестоко пишеш, Руже!
  • Продупчени за стръкчета трева
    паветата засмукват булеварда

    Впечатляваща образност!
    Браво, Руже!
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.


    !!!*

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...