25.11.2008 г., 9:11

Опит за зелено

1.1K 0 19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.

Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.

Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.

Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зимата надалече избяга,
    слънчице над градчето,
    хамелеонът във мен се протяга,
    за да се радва детето!
    Поздрави! И много усмивки!
  • "и спомен за далечна топлина
    пред чаша хладно вино с дъх на зима..."
  • Жестоко пишеш, Руже!
  • Продупчени за стръкчета трева
    паветата засмукват булеварда

    Впечатляваща образност!
    Браво, Руже!
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.


    !!!*

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...