Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
25 нояб. 2008 г., 09:11

Опит за зелено 

  Поэзия » Другая
778 0 19
Недишащи тротоари. Дишащ град
с тръбичката на някой спукан ауспух.
Продупчени за стръкчета трева
паветата засмукват булеварда.

Това им е закуската. Метал,
омесен със чакъл и кална пяна.
Колите си играят на деца,
но гумите им парят като рани.

Раздърпано небе. Закърпен цвят,
а шевовете лесно се протъркват...
Зад синьото прозира пролетта,
измътила врабче, за да се върне.

Озъбени аларми. Тромав ден,
затиснат под буботещото време.
... А някаква си човка със криле
обагря булеварда във зелено...

© Ружа Матеева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зимата надалече избяга,
    слънчице над градчето,
    хамелеонът във мен се протяга,
    за да се радва детето!
    Поздрави! И много усмивки!
  • "и спомен за далечна топлина
    пред чаша хладно вино с дъх на зима..."
  • Жестоко пишеш, Руже!
  • Продупчени за стръкчета трева
    паветата засмукват булеварда

    Впечатляваща образност!
    Браво, Руже!
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.


    !!!*
  • Гайдаря,който свири на ъгъла
    всъщност го няма там.
    По стълбата на звуците,
    по покривите после
    и по въжето на копнежа,
    кой знае пак къде е слязъл.
    Където и да е...
    Той винаги от тротоара тръгва
    и винаги,когато до сърцето
    притисне гайдата
    и от дъха си,и предава дух.
    И щом изплаче-прави първа крачка...
    Една тревица може да го спре.
    Зелени са очите му.
    Зелено-никъде...
    Прегръдка от Враната!
  • От тази софийска действителност и на мен ми се повдига понякога! Тук усетих твоята картинно-образна поезия в най-висша форма. И...с надеждата догодина да имаме повече опити за летене! Поздрави, Ружа!
  • Мога само да се радвам, че моят град не ме вдъхновява по този начин.
    Макар че стихът е невероятен, както винаги.
  • удоволствие си ми чета те,чета те ...
  • Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне.

    Поздравления!
  • Дишащ стих.

    Много!
  • зеленото е благодатен цвят
    Поздрави за стиха
  • Без думи!
  • благодаря ти! - достави ми невероятна естетическа наслада!!
  • тъжна ли си...мила Ружа...
    знаеш ли как ме развълнува...прекрасния ти тъжен стих...
    нищо че опит за зелено...с обич...
  • аз съм ти фен!
  • "Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне."

    "... А някаква си човка със криле
    обагря булеварда във зелено..."

    Какъв ти опит... зеленее, та се къса... Браво!

  • Рядко срещана образност! Така се радвам на поезията ти!
    А като знам какво е в София, се отвращавам!
    Да не се заричам, но не знам причина, която да е в състояние да ме накара да живея там! Поздрави!
  • "Раздърпано небе. Закърпен цвят,
    а шевовете лесно се протъркват...
    Зад синьото прозира пролетта,
    измътила врабче, за да се върне."
    Радвам се на поезията, която чета днес!!!
Предложения
: ??:??