4 oct 2025, 18:25

Опитах

  Poesía
147 0 0

– Опитах, вярвай ми, опитах!

– Какво опита ти? – Кажи!

– Опитах всичко! И се скитах.

– Но пак към мен се приближи.

– Не виждам друго, теб само.

– Защо съм ти? – Аз нося студ.

– Не, в теб сиянието е голямо.

– Изгарящо те в пламък луд?

– Не, не е лудост, топлина е!

– Не те оставя тя на мира?

– Сърцето слушам – то знае!

– Моето те вика....и не спира!

– Ами….ако си отида….пак?

– Аз пак след теб ще тичам!

– И няма да потънеш в мрак?

– Няма как – Аз те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...