Oct 4, 2025, 6:25 PM

Опитах

  Poetry
145 0 0

– Опитах, вярвай ми, опитах!

– Какво опита ти? – Кажи!

– Опитах всичко! И се скитах.

– Но пак към мен се приближи.

– Не виждам друго, теб само.

– Защо съм ти? – Аз нося студ.

– Не, в теб сиянието е голямо.

– Изгарящо те в пламък луд?

– Не, не е лудост, топлина е!

– Не те оставя тя на мира?

– Сърцето слушам – то знае!

– Моето те вика....и не спира!

– Ами….ако си отида….пак?

– Аз пак след теб ще тичам!

– И няма да потънеш в мрак?

– Няма как – Аз те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...