Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
10 abr 2020, 20:10

Опитах се 

  Poesía » De amor
583 6 6

Опитах се да прибера крилете,

да приземя душата си проклета.

Било е време - да лети високо,

сега е време - да е земна.

Опитах се да се сбогувам с вятъра

и мириса на пролетни копнежи,

листенца бели, прецъфтяла джанка...

Да имаш дом... навярно е човешко...

Погали ме за сетен път Южнякът,

раздипли ми косите на талази,

целуна устните ми и заплака.

И втурна се на Юг, за да забрави.

И тръгнах с плахи стъпки към дома ти,

на прага ти, стоеше с много рози,

със топлина, събирана с години -

за първа нощ във брачно ложе.

Отвори и поиска ми ръката -

да бъде с твоята във всяка крачка.

Опитах, но разтворих си крилата

и върнах се в небето, като плячка.

 

Върни се, ветре, южни ветре,

обричам ти се... слепешком.

Опитах се да прибера крилете,

но не успях - да имам дом...

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно и красиво!
  • Прекрасна си, Гени... 💖
  • Няма, няма... стихът много ми хареса! Поздравявам те!
  • Краси, няма спомен за живяно щастие. Младен, усетил си точните редове.... Благодаря ви!
  • "Отвори и поиска ми ръката -
    да бъде с твоята във всяка крачка.
    Опитах, но разтворих си крилата
    и върнах се в небето, като плячка.

    Върни се, ветре, южни ветре,
    обричам ти се... слепешком.
    Опитах се да прибера крилете,
    но не успях - да имам дом..."

    Силни редове, Геновева, за които те поздравявам!

    П.П. Благодаря ти, че коментира "Единствено..."
  • И в този дом се връща многократно
    на празно ложе, споменът лежи,
    а всеки полет тръгнал наобратно
    на вятъра, в сърцето му тежи.

    Опитах се и аз Геновева да те довърша в добрия смисъл...
Propuestas
: ??:??