Опитах се
Опитах се да прибера крилете,
да приземя душата си проклета.
Било е време - да лети високо,
сега е време - да е земна.
Опитах се да се сбогувам с вятъра
и мириса на пролетни копнежи,
листенца бели, прецъфтяла джанка...
Да имаш дом... навярно е човешко...
Погали ме за сетен път Южнякът,
раздипли ми косите на талази,
целуна устните ми и заплака.
И втурна се на Юг, за да забрави.
И тръгнах с плахи стъпки към дома ти,
на прага ти, стоеше с много рози,
със топлина, събирана с години -
за първа нощ във брачно ложе.
Отвори и поиска ми ръката -
да бъде с твоята във всяка крачка.
Опитах, но разтворих си крилата
и върнах се в небето, като плячка.
Върни се, ветре, южни ветре,
обричам ти се... слепешком.
Опитах се да прибера крилете,
но не успях - да имам дом...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
