4 feb 2009, 7:38

Опитвам да съм силна

  Poesía
1K 0 5
 

Често разлюляваш земята под краката ми.

На челото ми графирана е силата,

но истината е, че детска слабост крие се в душата ми.

И страхът се лее от очите, че любовта ти е оная гнилата.

 

За светец дори не съм мечтала,

но с едно човешко отношение - усмихваш ме.

И да ходя по звездите вече не желая.

Аз и крачейки клатушкам се - погубваш ме.

 

Кога ще прекратиш с ураганното държание?

Нали половинката в живота ми си ти.

За характера ти не диря веч наименование

и опитвам да съм силна, а толкова боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....