Опитвам да съм силна
Често разлюляваш земята под краката ми.
На челото ми графирана е силата,
но истината е, че детска слабост крие се в душата ми.
И страхът се лее от очите, че любовта ти е оная гнилата.
За светец дори не съм мечтала,
но с едно човешко отношение - усмихваш ме.
И да ходя по звездите вече не желая.
Аз и крачейки клатушкам се - погубваш ме.
Кога ще прекратиш с ураганното държание?
Нали половинката в живота ми си ти.
За характера ти не диря веч наименование
и опитвам да съм силна, а толкова боли.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
