8 mar 2008, 18:52

Опитвам се!

  Poesía
787 0 15

Още от люлката помня,

обичах в полята тихо да полягам,

и слънцето парещо страните ми, помня,

и звездната нощ там далече в безкрая…

Дъха на прясно окосеното сено,

което носеше и свежест и умора…

помня!

Спомням си, 

аз зрънце радост бях,

трошица нежност с весели очи,

с ръце, прегръщащи света,

живях в приказка - измислена,

и вярвах, че всеки е герой,

в чиято гръд сърце човешко бие,

люби, радва се и вярва,

чувствата си свои той показва!

Все още тъй обичам да се губя в простора,

звездите да броя,

да тичам до умора,

но вече с друго мокри са пътеките,

понякога краката ми замръзват,

а чувствата настиват от тъга…

Опитвам се все още да съм същата,

с надежда аз по пътя да вървя…

Опитвам се на чувствата да давам воля,

пък току-виж разцъфнат като мак…

Опитвам се,

нищо, че навън е мрак…

Детето щом препъне се,

опитва пак!

 

 

07.03.2008


      Честит Празник, мили дами! Бъдете щастливи! Усмихвайте се! Прегръщам ви!                                                      

                                                                          Еми:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано в всеки от нас остане поне частица от онова тичащо,сред окосеното сено дете...Много ми хареса!!!
  • Хубаво е.

    но вече с друго мокри са пътеките,
    понякога краката ми замръзват,
    а чувствата настиват от тъга…

    Продължавай да опитваш,но мислиш ли че има смисъл?!Детството си е отишло вече...
  • Благодаря на всички!Усмивки и прегръдки от мен!
  • Вълшебен стих!!! Браво!
  • Браво, миличка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...