Mar 8, 2008, 6:52 PM

Опитвам се!

  Poetry
784 0 15

Още от люлката помня,

обичах в полята тихо да полягам,

и слънцето парещо страните ми, помня,

и звездната нощ там далече в безкрая…

Дъха на прясно окосеното сено,

което носеше и свежест и умора…

помня!

Спомням си, 

аз зрънце радост бях,

трошица нежност с весели очи,

с ръце, прегръщащи света,

живях в приказка - измислена,

и вярвах, че всеки е герой,

в чиято гръд сърце човешко бие,

люби, радва се и вярва,

чувствата си свои той показва!

Все още тъй обичам да се губя в простора,

звездите да броя,

да тичам до умора,

но вече с друго мокри са пътеките,

понякога краката ми замръзват,

а чувствата настиват от тъга…

Опитвам се все още да съм същата,

с надежда аз по пътя да вървя…

Опитвам се на чувствата да давам воля,

пък току-виж разцъфнат като мак…

Опитвам се,

нищо, че навън е мрак…

Детето щом препъне се,

опитва пак!

 

 

07.03.2008


      Честит Празник, мили дами! Бъдете щастливи! Усмихвайте се! Прегръщам ви!                                                      

                                                                          Еми:)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано в всеки от нас остане поне частица от онова тичащо,сред окосеното сено дете...Много ми хареса!!!
  • Хубаво е.

    но вече с друго мокри са пътеките,
    понякога краката ми замръзват,
    а чувствата настиват от тъга…

    Продължавай да опитваш,но мислиш ли че има смисъл?!Детството си е отишло вече...
  • Благодаря на всички!Усмивки и прегръдки от мен!
  • Вълшебен стих!!! Браво!
  • Браво, миличка!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...