Опитвам се!
Още от люлката помня,
обичах в полята тихо да полягам,
и слънцето парещо страните ми, помня,
и звездната нощ там далече в безкрая…
Дъха на прясно окосеното сено,
което носеше и свежест и умора…
помня!
Спомням си,
аз зрънце радост бях,
трошица нежност с весели очи,
с ръце, прегръщащи света,
живях в приказка - измислена,
и вярвах, че всеки е герой,
в чиято гръд сърце човешко бие,
люби, радва се и вярва,
чувствата си свои той показва!
Все още тъй обичам да се губя в простора,
звездите да броя,
да тичам до умора,
но вече с друго мокри са пътеките,
понякога краката ми замръзват,
а чувствата настиват от тъга…
Опитвам се все още да съм същата,
с надежда аз по пътя да вървя…
Опитвам се на чувствата да давам воля,
пък току-виж разцъфнат като мак…
Опитвам се,
нищо, че навън е мрак…
Детето щом препъне се,
опитва пак!
07.03.2008
Честит Празник, мили дами! Бъдете щастливи! Усмихвайте се! Прегръщам ви!
Еми:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
