4 mar 2011, 19:37

Опиянение

  Poesía
1.6K 0 28

Опиянение

 

Хоризонта подклажда слънчеви клади.

Влюбен делник оттича узрял.

В еликсири езически пее залез балади,

а нощта е - примамлив граал!

 

Две сърца се докосват, властна стихия

разлюлява със звън тишината.

По телата ни с пръсти от светла магия,

бликнал огън, рисува Луната.

 

Във очите кипящи звездите се срещат,

по косите ни нощно прелитат.

Запленени сълзите свенливост усещат

и дантели, щастливи изплитат.

 

Два свещени бокала, орхидеено бяла

ни изпълва любовна молитва.

Възкресената жажда отпива възхвала,

разцелувана в устните литва.

 

Към Луната двулика, с тела обладани,

в изтъкана от грях пелерина,

извисяват ни приливно чувства пияни,

аромати… по-страстни от вино!

 

 

06.02.2011

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...