Mar 4, 2011, 7:37 PM

Опиянение

  Poetry
1.6K 0 28

Опиянение

 

Хоризонта подклажда слънчеви клади.

Влюбен делник оттича узрял.

В еликсири езически пее залез балади,

а нощта е - примамлив граал!

 

Две сърца се докосват, властна стихия

разлюлява със звън тишината.

По телата ни с пръсти от светла магия,

бликнал огън, рисува Луната.

 

Във очите кипящи звездите се срещат,

по косите ни нощно прелитат.

Запленени сълзите свенливост усещат

и дантели, щастливи изплитат.

 

Два свещени бокала, орхидеено бяла

ни изпълва любовна молитва.

Възкресената жажда отпива възхвала,

разцелувана в устните литва.

 

Към Луната двулика, с тела обладани,

в изтъкана от грях пелерина,

извисяват ни приливно чувства пияни,

аромати… по-страстни от вино!

 

 

06.02.2011

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...