12 mar 2016, 18:58

Оправната

  Poesía
745 0 2

Оправната

 

И аз съм тук!

Не ме ли виждате?

Защо пак правите напук?

За брат ми ли отново питате?

Все по-добре е вашият скъп внук.

А мене? Мене помните ли?

Как съм? Що съм? И какво

правя в дните си? Не искате ли

да научите? Ха-ха! Защо?

Нали съм оправната във семейството.

И винаги била съм на върха.

Силна, смела, отговорна, истинска -

все думи, галели слуха.

Но разбили на парченца връзката -

едничка между брата и сестра.

 

Спокойни можете да бъдете.

С Георги всичко е наред.

А Василиса, както знаете,

държи живота си във ред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и съпричастността, Людмил!
  • О, стихотворението звучи много лично и в резултат на това - истинско.
    Разделението при хората невинаги е обвързано с логиката на предшестваща или настояща обмяна между два индивида. Причината за неразбирателството, обикновено се свежда до незрялост в характеровото изграждане и духовните устои у едната страна.
    Съпричастен съм с твоя протест, Васи.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...