Mar 12, 2016, 6:58 PM

Оправната

  Poetry
740 0 2

Оправната

 

И аз съм тук!

Не ме ли виждате?

Защо пак правите напук?

За брат ми ли отново питате?

Все по-добре е вашият скъп внук.

А мене? Мене помните ли?

Как съм? Що съм? И какво

правя в дните си? Не искате ли

да научите? Ха-ха! Защо?

Нали съм оправната във семейството.

И винаги била съм на върха.

Силна, смела, отговорна, истинска -

все думи, галели слуха.

Но разбили на парченца връзката -

едничка между брата и сестра.

 

Спокойни можете да бъдете.

С Георги всичко е наред.

А Василиса, както знаете,

държи живота си във ред!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара и съпричастността, Людмил!
  • О, стихотворението звучи много лично и в резултат на това - истинско.
    Разделението при хората невинаги е обвързано с логиката на предшестваща или настояща обмяна между два индивида. Причината за неразбирателството, обикновено се свежда до незрялост в характеровото изграждане и духовните устои у едната страна.
    Съпричастен съм с твоя протест, Васи.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...