27 sept 2014, 21:48

Оптимистично

  Poesía » Otra
1.3K 1 14

Оптимистично

 

Странно, днес на всичко ме е яд,

а уж не шетам на подобни настроения;

 

Възможно е да имат пръст сезоните

с тотално сбъркан кръговрат –

навлякъл зимата за ежедневно изражение,

преждебременен, на есента с тревогите –

все губя лятото в слепящо примирение.

А може би подразни ме обидна нотка

в гласа на тоз окаян свят?

(Параноята опитва да ми спретне клопка).

Отговорът сигурно банално дреме

в аномалното магнитно бреме.

 

Както и да е – уйдисал на яда си,

тропвам с крак, и хоп – затъвам до колени!

Все забравям, че под мене някой

коварно е подложил блатото

на нерешимите проблеми;

Сега, без дружеска ръка,

как от тинята да се спасявам?!

Сполайте – мярна се една!

Уви... тя милостиня дава.

 

Къде е оптимизмът ли? - Чака хрисимо

в редовете още ненаписани.

 

19.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нали не мислиш, че ми замаза очите вчера! Да ти приличам на мирясала?!
  • Права си, Ан Анабел. Всяко нещо - с времето си.
  • Наде, кажи ми сега, как да заспя след това красиво посвещение, съпроводено и с благодарност!!!
    Какво толкова сторих, че да ги заслужа?! Написах само няколко добри, но и съвсем искрени думи, а дарът, получен от теб в замяна, е безценен!
    Лети, Мила птичко, лети!...
  • Не съм като онази малка птица,
    сърцето си да пробода сама,
    надежда грам,любов искрица
    и с кърпени крила ще полетя.

    За песни рано е,за хули късно,
    не може птицата да бъде роб,
    сърцето птиче в полет ще се пръсне,
    не е за нея ни земя,ни гроб.
    Написах го преди 5 минути,посветено е на теб,с благодарност.
  • Можем да го променим, Наде! Но тази промяна, знаеш, трябва да започне в нас самите. Сега, извини ме, но ще ида да потърся нещичко, с което така да погъделичкам вече поразсънилата се твоя надежда, че тя тутакси да излезе от пустата му кутия. Ама и ти намери къде да я натикаш - при гадорията! Нищо де, като излезе, пак ще бъде, хем красива, хем топла. Докато ме няма, ти все пак опитай сама да се справиш. Понякога, дори само една-едничка мисъл е в състояние да я покани така, че тя да не може да откаже...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...