Sep 27, 2014, 9:48 PM

Оптимистично

  Poetry » Other
1.3K 1 14

Оптимистично

 

Странно, днес на всичко ме е яд,

а уж не шетам на подобни настроения;

 

Възможно е да имат пръст сезоните

с тотално сбъркан кръговрат –

навлякъл зимата за ежедневно изражение,

преждебременен, на есента с тревогите –

все губя лятото в слепящо примирение.

А може би подразни ме обидна нотка

в гласа на тоз окаян свят?

(Параноята опитва да ми спретне клопка).

Отговорът сигурно банално дреме

в аномалното магнитно бреме.

 

Както и да е – уйдисал на яда си,

тропвам с крак, и хоп – затъвам до колени!

Все забравям, че под мене някой

коварно е подложил блатото

на нерешимите проблеми;

Сега, без дружеска ръка,

как от тинята да се спасявам?!

Сполайте – мярна се една!

Уви... тя милостиня дава.

 

Къде е оптимизмът ли? - Чака хрисимо

в редовете още ненаписани.

 

19.09.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Нешев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нали не мислиш, че ми замаза очите вчера! Да ти приличам на мирясала?!
  • Права си, Ан Анабел. Всяко нещо - с времето си.
  • Наде, кажи ми сега, как да заспя след това красиво посвещение, съпроводено и с благодарност!!!
    Какво толкова сторих, че да ги заслужа?! Написах само няколко добри, но и съвсем искрени думи, а дарът, получен от теб в замяна, е безценен!
    Лети, Мила птичко, лети!...
  • Не съм като онази малка птица,
    сърцето си да пробода сама,
    надежда грам,любов искрица
    и с кърпени крила ще полетя.

    За песни рано е,за хули късно,
    не може птицата да бъде роб,
    сърцето птиче в полет ще се пръсне,
    не е за нея ни земя,ни гроб.
    Написах го преди 5 минути,посветено е на теб,с благодарност.
  • Можем да го променим, Наде! Но тази промяна, знаеш, трябва да започне в нас самите. Сега, извини ме, но ще ида да потърся нещичко, с което така да погъделичкам вече поразсънилата се твоя надежда, че тя тутакси да излезе от пустата му кутия. Ама и ти намери къде да я натикаш - при гадорията! Нищо де, като излезе, пак ще бъде, хем красива, хем топла. Докато ме няма, ти все пак опитай сама да се справиш. Понякога, дори само една-едничка мисъл е в състояние да я покани така, че тя да не може да откаже...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...