27.09.2014 г., 21:48 ч.
Оптимистично
Оптимистично
Странно, днес на всичко ме е яд,
а уж не шетам на подобни настроения;
Възможно е да имат пръст сезоните
с тотално сбъркан кръговрат –
навлякъл зимата за ежедневно изражение,
преждебременен, на есента с тревогите –
все губя лятото в слепящо примирение.
А може би подразни ме обидна нотка
в гласа на тоз окаян свят?
(Параноята опитва да ми спретне клопка).
Отговорът сигурно банално дреме
в аномалното магнитно бреме.
Както и да е – уйдисал на яда си,
тропвам с крак, и хоп – затъвам до колени!
Все забравям, че под мене някой
коварно е подложил блатото
на нерешимите проблеми;
Сега, без дружеска ръка,
как от тинята да се спасявам?!
Сполайте – мярна се една!
Уви... тя милостиня дава.
Къде е оптимизмът ли? - Чака хрисимо
в редовете още ненаписани.
19.09.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нали не мислиш, че ми замаза очите вчера! Да ти приличам на мирясала?!
-
Права си, Ан Анабел. Всяко нещо - с времето си.
-
Наде, кажи ми сега, как да заспя след това красиво посвещение, съпроводено и с благодарност!!!
Какво толкова сторих, че да ги заслужа?! Написах само няколко добри, но и съвсем искрени думи, а дарът, получен от теб в замяна, е безценен!
Лети, Мила птичко, лети!... -
Не съм като онази малка птица,
сърцето си да пробода сама,
надежда грам,любов искрица
и с кърпени крила ще полетя.
За песни рано е,за хули късно,
не може птицата да бъде роб,
сърцето птиче в полет ще се пръсне,
не е за нея ни земя,ни гроб.
Написах го преди 5 минути,посветено е на теб,с благодарност. -
Можем да го променим, Наде! Но тази промяна, знаеш, трябва да започне в нас самите. Сега, извини ме, но ще ида да потърся нещичко, с което така да погъделичкам вече поразсънилата се твоя надежда, че тя тутакси да излезе от пустата му кутия. Ама и ти намери къде да я натикаш - при гадорията! Нищо де, като излезе, пак ще бъде, хем красива, хем топла. Докато ме няма, ти все пак опитай сама да се справиш. Понякога, дори само една-едничка мисъл е в състояние да я покани така, че тя да не може да откаже...
-
С тези свои думи,Людмиле пробуди в мен надеждата,че наистина можем нещо да променим,а тя напоследък дълбоко спи,на дъното на кутията на Пандора(в такъв етап от живота си съм(.Благодаря!
-
Видях го, Раде, и ти благодаря за светлата емоционална подсказка! Слънчицето по нашите географски ширини, макар и едно таквоз - срамежливичко, намираше сили да се усмихва епизодично, надничайки иззад перестите облачета. Показах го и на Лирическия, но той(говедото му, с говедо) още цопа из тинята... Хак му е! - Нека се оправя сам, щом се е докарал до там, че да няма свободата да изрази дори с блед протест отношението си към угнетяващата, заробваща действителност, тъй като би пресякъл тънката граница, разделяща вегетиращ начин на живот и пълната мизерия. Не, май все пак ще му подам ръка, защото в един момент поне, надмогнал или забравил страха си, намери сили да тропне с крак, подсказвайки, че не е съвсем изгубен за каузата. Каузата - свободен човек...
Привет, Надежда Ангелова! Какво чудесно име, съдържащо в себе си Надежда и Ангел! Аз пък съм Людмил (Човеколюбие)Ако наистина сме, както казваш, "на една вълна" това би бил един красив символ - Човеколюбие и Надежда в еднаква честотна вълна! Имаме и Ангел на своя страна. Знаеш ли, та ние - двамата, сами бихме могли да променим към нещо по-добро този объркан свят. -
На една вълна сме!
-
По–скоро заглавието трябва да е "Неоптимистично", но някакво намигване в края наистина оправдава това /заглавие/.Човече, виж какво хубаво есенно, окъпано, приглушено, зряло и т.н. слънц се е усмихнало тази сутрин! По моите географски ширини, които не са съвсем далече от твоите! Поздрав слънчев!
-
Таня, ама ти наистина ли откри всичко това в стихото?! На, честен кръст, дори не подозирах, че съм натурял таквиз дълбоки неща извътре. Чекай пак да си го прочета...
Здравей, Пламена! Оптимизъм всекакъв... Голият оптимизъм у идиота, например. Или друг вид - този на идеалиста, прегърнал с надежда и вяра една лелеяна мечта. Има и оптимизъм, базиран на точни разчети. В стихото на пръв поглед няма такъв. Обаче е налице осъзнаване, опит за обяснение на ситуация, характерна с песимистичната си окраска. Този опит, сам по себе си е вече крачка в оптимистична посока. Бре, да не повярваш! - Май извадих оптимизъм оттам, дето уж хич го нема... О, неее, пак тази Таня! Развила е същата теза в предпоследното изречение на коментара си. Май няма да ми се размине писането на обещаните куплетчета... -
Хубав стих!
Ще чакам с нетърпение и оптимизма в него
Поздрави! -
Направо с първите две изречения закова оптимизма! Бих ти отправила сериозна заплаха от физиологично естество, но ме е страх, че после ще бъде използвана срещу мен. Аз да се върна тук с изключително сериозен и задълбочен анализ и да видя какво?! Спокойно, все някога ще спра да се смея и тогава пак ще довтасам! А ти през това време давай онова за мушенето, че да мирясам... за куплетите говоря.
Сега сериозно. Мразя учителските интерпретации от рода на "какво е искал да каже авторът". Обикновено, каквото е искал, той го е казал. В повечето случаи поезията е огледало на душата, колкото и клиширано да е това. Твоята поезия разкрива една богата душевност и мога да твърдя, че е бездънен океан, в който за да се потопиш, трябва да си умел плувец. В противен случай просто се давиш. Ще ти кажа какво ме впечатли тук. Хронологията на сезоните; "зимното изражение", което е все по-често срещана маска върху лицата на иначе топли отвътре хора, принудени да въстават срещу несправедливо устроения свят или просто да водят борба за оцеляване; неологизмите "преждебременен" и "слепящо"; метафорично предаденото безсилие; "дружеската" ръка, която вместо да те издърпа от блатото, подава... милостиня. Ще се оганича дотук, но ще продължа да разсъждавам за себе си върху философията на тази творба и върху изначалния оптимизъм в дъното на всеки песимизъм.
И да чакам оптимизма, разбира се! -
Хей, Таня, я недей да свързваш песимизма у лирическия с явлението "гравитация"! Мисля, че той скоро навърши 55, а мъжете на възраст, стават чувствителни към тази думичка. Чакай, де, къде тръгна! Ей сегинка ще ти спретна два куплета оптимизъм. Нали си Редактор - провери щателно, дали оптимизмът в тях е достоверен, мушни ги нейде между другите куплети и... дано мирясаш!
-
Подозирам, че за всичко е виновна гравитацията!
Аз обаче, ще се въоръжа с голямата лупа и ще се върна! Няма начин да не си скрил малко отимизъмче и из написаните редове!
Сериозно, ще се върна...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
