18 sept 2020, 19:57  

Оптимистично 

  Poesía » Civil
309 0 0

Нашето време е въглен от сажди,

птица обречена с отровна рана,
коварна истина в деня ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Дай ни ти, Господи, сили и воля,
над черна пропаст бял мост да изградим,
да изтрием завинаги омразна неволя,
облака тъмен в светло слънце да преродим.
Смело да кажем твърдо "не" на лъжата,
нека е ясно, помни народът и вече знае,
той ще намери своите Жар-птици,
ангел от дявола ще разпознае...
 

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??