18 сент. 2020 г., 19:57  

Оптимистично

535 0 0

Нашето време е въглен от сажди,

птица обречена с отровна рана,
коварна истина в деня ни горчи,
изгрев без слънце е обич презряна.
Дай ни ти, Господи, сили и воля,
над черна пропаст бял мост да изградим,
да изтрием завинаги омразна неволя,
облака тъмен в светло слънце да преродим.
Смело да кажем твърдо "не" на лъжата,
нека е ясно, помни народът и вече знае,
той ще намери своите Жар-птици,
ангел от дявола ще разпознае...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....