11 jun 2022, 14:07

Оптимистично

  Poesía » Civil
734 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца,
от тъжните очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената истина,
от смъртно ранената бяла правда,
за обречената с облаци свобода,
от стъпкания смел полет в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието на пошлостта,
за безсилието на свободата,
от орисаните със зли бури крила.
Боли ме,но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден, за щастие отреден,
в който властва справедливостта.

....................................................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва да се надяваме и да вярваме, че може нещо да се промени, макар че е трудно в това време!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...