11 jun 2022, 14:07

Оптимистично

  Poesía » Civil
735 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца,
от тъжните очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената истина,
от смъртно ранената бяла правда,
за обречената с облаци свобода,
от стъпкания смел полет в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието на пошлостта,
за безсилието на свободата,
от орисаните със зли бури крила.
Боли ме,но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден, за щастие отреден,
в който властва справедливостта.

....................................................................

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трябва да се надяваме и да вярваме, че може нещо да се промени, макар че е трудно в това време!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...