11 июн. 2022 г., 14:07

Оптимистично

725 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца,
от тъжните очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената истина,
от смъртно ранената бяла правда,
за обречената с облаци свобода,
от стъпкания смел полет в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието на пошлостта,
за безсилието на свободата,
от орисаните със зли бури крила.
Боли ме,но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден, за щастие отреден,
в който властва справедливостта.

....................................................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трябва да се надяваме и да вярваме, че може нещо да се промени, макар че е трудно в това време!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...