Jun 11, 2022, 2:07 PM

Оптимистично 

  Poetry » Civilian
286 0 1

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за наглостта на подлеца,
от тъжните очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите слънчеви мечти.
Боли ме за победената истина,
от смъртно ранената бяла правда,
за обречената с облаци свобода,
от стъпкания смел полет в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието на пошлостта,
за безсилието на свободата,
от орисаните със зли бури крила.
Боли ме,но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден, за щастие отреден,
в който властва справедливостта.

....................................................................

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трябва да се надяваме и да вярваме, че може нещо да се промени, макар че е трудно в това време!
Random works
: ??:??