Оптимизмът ме изоставя
Думите-стрели оставят рани
и дълго във сърцето си ги нося.
Задавят ме нечакани въпроси
с отговори недоизречени.
И мълчанието наранява,
разкъсвам се от болка и вина.
Оптимизмът ми ме изоставя
дори не зная как да продължа.
Времето лекува всички рани
и болката превръща в доброта.
Отломки от душата ми събрани,
щастлива, пак на теб ще подаря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Todos los derechos reservados
