Думите-стрели оставят рани
и дълго във сърцето си ги нося.
Задавят ме нечакани въпроси
с отговори недоизречени.
И мълчанието наранява,
разкъсвам се от болка и вина.
Оптимизмът ми ме изоставя
дори не зная как да продължа.
Времето лекува всички рани
и болката превръща в доброта.
Отломки от душата ми събрани,
щастлива, пак на теб ще подаря.
© Елена All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
