24 may 2009, 22:16

Опустошени пожари

1.4K 0 5

 

Сърце горещо даде ми да пия -

отрова кръчмарска в празна чаша.

В сърцето ми подпали гореща слама

без огън - вода и не остана.

 

На един дъх пламъците изпих.

Своя дом жадно разрових.

Пътеката на ехото ме срещна

на кръстопътя с неверните очи.

 

Пожарът опърли ми крилата.

Гълъбица съм бяла,

ала не ще полетя

към пожара буен с гарвана черен.

Гълъбица тъжно е летяла...

 

Чашата празна неналята остана.

Димът нека отровата да изгори.

Пожарите се свършиха.

    Слънцата изтляха.

Сърцата жадуваха за неугаснали пожари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...